Предимства:
- Високо съдържание на различни ценни хранителни вещества
- Богат на минерали, най-вече желязо, калий, калций, фосфор и др.
- Богато съдържание на витамини, като това на витамин С е извънредно високо
- Всички части на растението се ползват и като лечебно средство при различни заболявания и неразположения
- Непретенциозен и лесен за отглеждане, неподатлив на вредители, не се нуждае от подрязване и не става много висок
- Подсилва имунната система
Недостатъци:
- Не са известни, освен може би това, че вкусът е все пак донякъде специфичен, не е сочен и изисква период на свикване с него
Хинапът, наричан още китайска фурма, е един слабо познат плод, някои дори го смятат за екзотичен, виреещ в топли земи. Всъщност това е доста непретенциозно растение, което вирее в почти всякакви почви и е издръжливо както на ниски, така и на високи температури. Вече може да се купи по-често от пазарите и даже неотдавна видях да се продава пакетиран пресен български хинап в Кауфланд. Преди години можеше да се открие рядко само на фермерските пазари или да се поръча.Извън сезона може да се намери изсушен, но, разбира се, пресния е значително по-полезен.
Сега сме точно в сезона, когато хинапът плодоотдава - септември и октомври, което увеличава вероятността да срещнете хинап из пазарите в страната. Този плод набира популярност поради факта, че всички части на растението са лековити и вече е в списъка на най-полезните плодове, като по съдържание на витамин С превъзхожда дори цитрусите.
Списъкът на различните полезни вещества, които съдържа хинапа е доста дълъг, както и този на лечебните ефекти, които притежава както плода, така и костилките, листата, корените и кората на дървото.
Вкусът на хинапа не може да се каже, че е изключителен, в сравнение с фурмите е по-малко сладък, по-скоро кисело-сладък. Пресния хинап е приятно хрупкав, но му липсва почти всякаква сочност, опитвала съм и доста безвкусни плодове, предполагам, че това зависи от фазата, в която са откъснати.
Освен култивирания хинап, който се продава, и по вид наподобява малки фурми, има и див свободнорастящ хинап, който е с размер на маслина и по-блудкав, по-малко сладък на вкус.
Сладкиши, приготвени с хинап, както и сладко от хинап, стават хубави, но се губят част от полезните вещества. Добре изсушения хинап може да бъде смлян до брашно, от което да се приготвят сурови сладкиши, всъщност за тази цел може да се използва и пресния хинап. От сушените плодове става хубав чай, полезен при простуди.